|
жèгъл, мн. -гли, м. Пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи. Два брези бивола — отпред ги шопче тегли / за тежкия синджир в обтегната ръка / и врат прищъпнали о жилавите жегли, / едвам пристъпват те. П. П. Славейков. □ Изби жегъла (разг.) — отърва се, измъкна се.
|