|
жèжък, -жка, -жко, мн. -жки, прил. 1. Който е извънредно горещ; силно нагорещен, нажежен. Угасна жежък летен ден. Елин Пелин. Жежка мараня. 2. Прен. Пламенен, горещ, страстен. Кое младо, кое живо / тъй не е любило? / Чие сърце в гърди жежки / силно не е било? Вазов. Аз работих и сях, пях с вяра жежка / във чест, в добро, във правда. Вазов.
|