|
желàние, мн. -я, ср. 1. Вътрешен стремеж към осъществяване на нещо. У тях се събуди желание за труд и за по-хубав живот. Елин Пелин. Не му се говореше, изгубил беше и воля, и желание за всичко. Йовков. || Вътрешна нужда; охота. Приказваше малко, на въпросите отговаряше без желание. Г. Райчев. Болният няма желание да яде. || Любовно влечение; страст. Той чувстваше близостта ѝ, усещаше топлината на нейната бяла млада плът. И мъчен от желания, изгарян от страст, той се въртеше на одъра си. Йовков. 2. Искане, пожелание. По негово желание играта я повториха. Йовков. Изпълнявам всичките ѝ желания. Изявявам желание. □ Концерт по желание — концерт, чиято програма се определя от слушателите. По желание — доброволно.
|