желя̀зо, мн. железà, ср. 1. Само ед. Химически елемент — тежък метал със сребрист цвят, от който се получава чугун и стомана. Бетонно желязо. Валцово желязо. Желязото се кове, дорде е горещо. Послов. 2. Железен предмет, изделие от желязо. Той е препасан с кожена престилка и в запретнатите си ръце носи някаква железа. Йовков. 3. Само мн. Прен. Окови, вериги. Навред, де чуват се въздишки, /... де тежки железа дрънчат, / една се дума чуй сега, / един стон, един глас: / Русия! Вазов.
|