женà ж. 1. Лице, противоположно по пол на мъжа. Мъже, жени, / народ, / ще строим завод / на живота! Вапцаров. 2. Женена жена, за разлика от мома. Пред средното ханче наредили се купове-купове жени, девойки, деца, дрипави, разтреперани, зачервени от студ. Вазов. || Само ед. жената (разг.) — моята жена. Да питам в къщи жената, какво ще каже. 3. С притеж. определение — съпруга. Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена. Елин Пелин. Тя стана негова жена по закон и по обичай. Йовков. □ Лека жена — жена, която води развратен живот.
|