Речник

жèртва ж. 1. В езическите религии — живо същество или предмет, пренесен в дар на божество чрез изгаряне. Кумани... диви на своите богове / принасят в жертва пленените врази. Вазов. 2. Пострадал човек от природно бедствие, насилие, пороци, клевета и др. Той тури златото в пазвата,... когато още телото на жертвата се, люшкаше на въздуха. Вазов. Пенка примряла от жега! Боже! Пак жертва! Елин Пелин. Тя беше погълната от щастието си и... не можеше да угади жестоката клевета, на която беше жертва. Вазов. Изгнаници клети, отломка нищожни / на винаги храбър народ мъченик, / дечица на майка робиня тревожна / и жертви на подвиг чутовно велик. Яворов. || Плячка. Младото соколче се изви, засили се и настигна жертвата. Гълъбът ужасен го усети над себе си и падна съвсем ниско над водата. Елин Пелин. 3. Прен. Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някой (нещо) или заради нещо възвишено; саможертва. Всички сме готови да се принесем жертва за свободата на България. Вазов. Жертвите и помощите идеха от всякъде изобилно. Патриотизмът в тия минути на надежда и лудо въодушевление беше развързал кесиите и уголемил сърцата. Вазов. Майката е готова на жертва за своите деца.