|
жèртвеник, мн. -ци, м. 1. Истор. В езическите религии — издигнато място, гдето са се принасяли жертви. Това бяха антични жертвеници..., посветени от гражданите на римския Никопол (при Росица) на олимпийския Зевс, на богините Хера, Атина и др. Вазов. 2. Прен. Димящи урни, поставяни на обществени места при изключително тържествени за целия народ случаи. На площада горят жертвеници.
|