Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жега
жегвам
жегване
жегна
жегъл
жежък
жезъл
желан
желание
желателен
желателно
желатин
желатинен
желатинов
желая
желва
желе
железар
железария
железарница
железарски
железарство
железен
железница
железничар
железничарка
железничарски
железничен
железо
железобетон
железобетонен
железодобивен
железолеяр
железолеярен
железолеярство
железопътен
желирам
желиран
желка
желъд
желъдов
желязо
жена
женен
женене
женин
женитба
женитбен
жених
женица
женичка
женище
женкар
женкарски
женомразец
женоря
женски
женствен
женствено
женственост
женя
женя се
жерав
жерка
жеркам
жеркане
жертва
жертвам
жертване
жертвен
жертвеник
жертвоприношение
жест
жестикулация
жестикулирам
жестикулиране
жесток
жестоко
жестокост
жестокосърдечен
жестокосърдие
жетон

жест, жèстът, жèста, мн. жèстове, м. (фр.). 1. Движение на тялото и особено на ръката, с което се придава по-голяма изразителност на речта. Рядко той казваше някоя дума, без да я придружи с някой жест. Йовков. Тя направи с ръка жест на отвращение. Елин Пелин. 2. Прен. Щедро дарение или проява. Благороден жест.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.