жестòк, -а, -о, прил. 1. Който няма милост, проявява безсърдечие, безпощадност; безчовечен. Той ставаше жесток и безмилостен към всеки паднал и беззащитен човек. Йовков. 2. Който съдържа или изразява безсърдечие, безпощадност, безчовечност. И жестоки удари се засипаха по тялото му. Вазов. Борбата е безмилостна, жестока. Борбата, както казват, е епична. Вапцаров. Жестоки нрави. Жестока постъпка. 3. За израз на превишаване обикновената степен на нещо; много силен, голям. Жестоко оскърбление. Жестока обида.
|