|
живèц1, мн. няма, м. Диал. 1. Биене на кръвта в артериите, вследствие дейността на сърцето; пулс. 2. Прен. Най-съществената, най-чувствителната част от нещо. Имота ни е то над всеки друг имот, / живеца съкровен на земния живот / и днес и в споменът на миналото време. / Това, което ний България зовеме. П. П. Славейков.
живèц2, мн. -вцѝ, м. Диал. Месото под ноктите или кожичка над тях.
|