Речник

живòт, мн. няма, м. 1. Особена форма на съществувание и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното развитие. Животът на растителния свят. Животът на вселената. 2. Физиологическо съществувание на човек или животно. Без здраве няма живот. Погов. Жертвам живота си. Животът му е в опасност. 3. Съществуванието на човек от рождението до определен момент или до смъртта. Искам да мина живота си в труд / и да умра като истински воин. Хр. Радевски. Пред него възкръсваше цял един живот, отминал и забравен. Йовков. Дълъг живот. 4. Дейност на общество или на човек в различните области. Културен живот. Обществен живот. Организационен живот. Семеен живот. 5. Реалност, действителност. Не намира приложение в живота. 6. Прен. Оживление, бодрост, жизненост, живост. Из улиците движението и животът кипеше. Вазов. □ Борба на живот или на смърт — крайно ожесточена борба. Вземам (отнемам) живота някому — убивам някого. Въпрос на живот и на смърт — въпрос от извънредно важно, решаващо значение. Давам живот — раждам. Дарявам живота някому — пощадявам някого. До живот (разг.) — докато съм жив. Евтин (скъп) живот (разг.) — добри (лоши) икономически условия. Няма живот (разг.) — а) Тежко се живее, невъзможно е да се живее. б) Няма сговор. Живот и здраве да е (разг.) — да бъдем живи и здрави. Ударих го на живот (разг.) — започнах да живея всред удоволствия, лекомислено.