|
жѝлав, -а, -о, прил. 1. Който може да се огъва или разтегля, без да се чупи или къса; гъвкав. Всякой миг се залавяхме за кичури дълга и жилава трева. Вазов. Шумяха вековните тъмни гори, разлюлели жилави клони до земята. Йовков. Жилаво месо. 2. Разг. За човек и животно — здрав, със здрав организъм; издръжлив. Беше много мургав, слаб, но жилав. Г. Белев. Жилави мишци. Жилави ръце. Жилав кон. 3. Прен. Който не се превива, не се огъва пред трудностите; упорит, твърд. Жилав си, народе, непостигнат / по търпеж и мощ в живота бурен! Вазов.
|