жѝлка ж. 1. Умал. от жила. 2. Бот. Обикн. мн. Надебеление на жива тъкан във вид на нишка. Жилка на листа. 3. Обикн. мн. Тънки самородни ивици от друг цвят в минерал, дърво и др. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Смирненски. 4. Прен. Разг. Обикн. за вино — слаб примес към основния вкус. Виното има сладка жилка. 5. Разг. Склонност, предразположение към нещо. Той има артистична жилка. 6. Разг. Род, коляно, корен. Българският народ не е мекушав, неговата жилка е здрава.
|