|
жѝло, мн. жилà, ср. 1. Заострен орган в края на тялото у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Жило на оса. Жило на пчела. 2. Прен. Злобни, подигравателни думи; язвителност, злъчност, острота. Смилец стрелна с недоволен поглед Ивайла, като усети жилото на сарказма му. Вазов. □ Не му ща нито меда, ни жилото (погов.) — не искам нищо от него, нито добро, нито зло.
|