|
жѝтница ж. 1. Постройка, помещение за житни храни; хамбар. Годината беше плодородни, житниците пращяха от жито. Вазов. Подир харман, когато дядо Петко насипа новото жито а житницата, повика Матейчовата майка и отдели един шиник зърно. А. Каралийчев. 2. Разш. Плодороден край, в който се ражда много жито. Добруджа е житница на България.
|