|
жѝто, мн. житà, ср. 1. Едногодишно тревисто растение с плод на зърна, от който се прави брашно за хляб; пшеница. Triticum sativum. Люлее се морето на зрелите жита. Йовков. Сея жито. 2. Само ед. Събир. Плод от това растение. Слънце пече — класове прегаря, / вятър вее — едро жито рони. Нар. пес. Жито като злато се сипеше в хамбарите му. Йовков. Една крина жито. Варено жито за помен.
|