Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жлеб
жлеза
жлезист
жлътвам
жлътна
жлъч
жлъчен
жлъчка
жлъчно
жлъчност

жлеб1, жлèбът, жлèба, мн. жлèбове, жлèба (сл. ч.), м. Дълга, тясна вдлъбнатина по предмет, в която обикн. влиза изпъкнала част на друг предмет. Дюшеме с жлеб.

жлеб2, жлèбът, жлèба, мн. жлèбове, жлèба (сл. ч.), м. Диал. Голям съд за мачкане и за превозване на грозде.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.