Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жлеб
жлеза
жлезист
жлътвам
жлътна
жлъч
жлъчен
жлъчка
жлъчно
жлъчност

жлъ̀чен1, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от жлъчка. Жлъчни заболявания. Жлъчен канал.

жлъ̀чен2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Злобен, язвителен, саркастичен. Отивах при Каравелова... обладан от почит, що ми вдъхваше тоя светъл и обширен ум...,този жлъчен и силен критик. Вазов. Жлъчен език.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.