Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жлеб
жлеза
жлезист
жлътвам
жлътна
жлъч
жлъчен
жлъчка
жлъчно
жлъчност

жлъ̀чка ж. 1. Вътрешен орган, приличен на мехурче, в което се събира жълтозеленикав, горчив сок, отделян от черния дроб. Може би стомахът ми е болен, може би бъбрекът, жлъчката. Вазов. Пукна му се жлъчката от страх. 2. Самият сок, отделян от черния дроб. 3. Прен. Жлъч. 4. Диал. Название на някои растения с много горчив вкус.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.