ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
| жребен
жребене
жребец
жребий
жребче
жребя
жрец
жречески
жречество
жрица
|
жребèц, мн. жребцѝ, жребèца (сл. ч.), м. 1. Нескопен породист кон за разплод. 2. Буен кон за езда. Райко възседна сега своя вран жребец, който, щом усети ездач, заигра на тънките си жилести крака и зацвили. Ст. Загорчинов.
|