ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
| жребен
жребене
жребец
жребий
жребче
жребя
жрец
жречески
жречество
жрица
|
жрèбий, -ият, -ия, мн. -ии, м. 1. Условен знак. който се хвърля или се изтегля наслуки измежду много други знаци при спор, при разпределяне на нещо, като осигурява някакво право. Жребият трябваше да определя местата ни. Яворов. Тегля жребий. 2. Прен. Поет. Само ед. Съдба, участ. Вярвам, вярвам, Родино, и в тебе: / не е този — друг е твоят жребий, / дни по-други готви ти съдбата. Вазов.
|