ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
| жребен
жребене
жребец
жребий
жребче
жребя
жрец
жречески
жречество
жрица
|
жрец, жрèцът, жрèца, мн. жрецѝ, м. 1. У езичниците — свещенослужител, който извършва и жертвоприношения. Избухна огън — и изчезна за миг / високата клада сред пламъци димни... / жреците запяха свещени си химни. П. П. Славейков. 2. Прен. Търж. Лице, отдало се в служене на някаква възвишена цел. Жрец на изкуството. Жрец на науката.
|