жужà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. За насекомо — издавам монотонен шум с крила при летене; бръмча, журча. Те (пчелите) изхвръкваха из кошерите като златни искри, жужаха из въздуха и се връщаха натежали. Елин Пелин.