жумя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. жумя̀л, -а, -о, мн. жумѐли, несв., непрех. Стоя със затворени очи; мижа. Той беше протегнал през пътечката обутите си в скъсани ботуши крака и лениво жумеше срещу слънцето. Вежинов.