Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жълт
жълтеене
жълтеникав
жълтеница
жълтеничав
жълтея
жълтея се
жълтина
жълтица
жълтичък
жълто
жълто-зелен
жълто-червен
жълтурка
жълтурче
жълтък
жълтъчен
жълъд
жълъдов
жъна
жътва
жътвар
жътварка
жътварски
жътвен

жълтенѝчав, -а, -о, прил. 1. Болен от жълтеница. 2. Който е присъщ на болен от жълтеница. Той беше висок, кокалест човек, с посърнало, жълтеничаво лице. Йовков


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.