жълтèя, -èеш, мин. св. жълтя̀х, прич. мин. св. деят. жълтя̀л, -а, -о, мн. жълтѐли, несв., непрех. 1. Ставам постепенно жълт, придобивам жълт цвят; пожълтявам. През есента листата жълтеят и капят. 2. Жълтея се. Стоим на прозорците на влака. / Жълтеят вън работните поля. М. Марангозов.
|