жъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. жъ̀нат, несв., прех. 1. Режа до над корена узрели житни стъбла със сърп или с машина. Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Елин Пелин. 2. Прен. Печеля, придобивам. Жъна успехи. Жъна лаври.