|
жътвàр1, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който жъне. Навред из узрелите нивя в полето се белееха групи жътвари и жътварки. Елин Пелин.
жътвар2, -ят, -я, мн. -и, м. Ципокрило насекомо, което се появява по време на жътва. Cicada orni. В най-голямата жега по пладне чуваше се да пищи само жътварят — пронизителна и остри звуци, които сякаш излизаха от нагорещена желязна струна. Йовков.
|