|
зев, зèвът, зèва, мн. зèвове, м. 1. Отвор, отвърстие, цепнатина. От другата страна, като аз тъмния зев на пещера, водата излизаше разпенена. Йовков. || Обр. Поет. Вятърът, подхванал тоя рев, / отвя го на нощта в бездънний зев. П. П. Славейков. 2. Езикозн. Отсъствие на междинна съгласна при изговор на две съседни гласни; хиат.
|