|
зèле, мн. няма, ср. Вид зеленчук с едри листа, завити на кълбо, който расте върху кочанно стъбло. Brassica oleracea. Два дни след това Райка наваждаше зелето в техния бостан. Влайков. Аз от зеле бягам, те ми зелник подлагат. Погов □ Кисело зеле — зеле в саламура за зимнина. Цветно зеле — карфиол.
|