Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зебло
зебра
зев
зевзек
зевзешки
зеене
зеле
зелев
зелен
зеленеене
зеленея
зеленея се
зеленика
зеленикав
зеленило
зеленина
зеленинка
зеленичък
зелено
зелено-
зеленчук
зеленчуков
зеленчукопроизводител
зеленчукопроизводителен
зеленчукопроизводство
зеленясам
зеленясвам
зеленясване
зелка
зелник
земевладелец
земевладелски
земевладение
земеделец
земеделие
земеделски
земемер
земемерен
земен
земеописание
земетресение
земетръс
земетръсен
земеустойство
земеустройствен
землемер
землемерен
землен
землище
земляк
землянка
землячка
земляшки
земноводен
земя
зенгия
зенит
зенитен
зеница
зер
зестра
зет
зетьов
зефир
зефирен
зехтин
зехтинен
зея

зеленèя, -èеш, мин, св. зеленя̀х, прич. мин. св. деят. зеленя̀л, -а, -о, мн. зеленèли, несв., непрех. Зеленея се. Вървя самотен, тих. Около мен / градини и ливади зеленеят. К. Христов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.