Речник

земя̀ ж. 1. Само ед. Планетата, на която живеем, трета по отдалеченост от слънцето; земно кълбо. Земята обикаля около слънцето средно за 365 дена, а се завърта около оста си за 24 часа. Луната е спътник на земята. 2. Само ед. Суша като противоположност на водно пространство. Когато доближихме земята, морето ни тласкаше към острите канари, които ни бяха строшили кораба. Н. Михайловски. След дълго лутане из морето, те най-после съзряха земя. 3. Само ед. Горният пласт от кората на нашата планета; земна повърхност. Земята замръзна, не можеше повече да се оре и всички плугове се завърнаха. Йовков. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин. Спя на земята или на голи канари. Вазов. Расна дърво столовите, грановито: / корен в сърце на земята, връх извило в небесата. П. П. Славейков. 4. Само ед. Обработваема почва; недвижим открит имот, ниви, ливади. Земята трябва да принадлежи на тези, които я обработват. || Рохкава, изкопана пръст. И нему докарах две кола (греди). И керемиди му карах. И земя му карах. Влайков. 5. Само ед. Под на стая, на помещение. Тя го завари в горната стая, че се превиваше и тръшкаше на земята от неизразими страдания. Вазов. Около трийсет отбор юнаци са натъркаляни по масите, по земята. Ал. Константинов. 6. Страна, държава. Никога родната земя не е ни тъй скъпа, както когато сме далеч от нея. Вазов. Четете да знайте, що в стари години, / по тез земи славни вършили деди ни. Вазов. 7. Рел. Поет. Земният свят в противоположност на небесния. Ще прекрачим от земята в небето и — ще се отървем от мъките. Л. Стоянов. □ Вдън земя — надалеч, неизвестно къде. Закри очите си и му идваше да побегне на някъде, та да се скрие вдън земя. Кр. Григоров. Потъна в земята — изчезна безследно, изгуби се. Той се озърна пак, като че диреше да се потули някъде / или да потъне в земята. Вазов. Из (изпод) земята (остар.) — За звук, шум: а) Глухо, сподавено, тъпо. Буботи нещо изпод земята, сякаш планината пъшка или приказва на себе си. Вазов. б) Неочаквано, неизвестно от къде. Не се мина много и изведнъж като из земята се показа село. Йовков. Майката земя — епитет на плодородна земя хранителка. Вали, вали, вали — напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец. Елин Пелин. Обетована земя — епитет на плодородна, благословена земя.