|
зенѝца ж. Средна черна част на окото, през която влизат светлинните лъчи; гледец. Тънките му устни се усмихват, но очите му си остават остри, тъмни, с по едно пламъче вътре в зениците. Йовков. □ Пазя нещо като зениците на очите си — пазя нещо много ценно за себе си с цената на всички жертви.
|