|
зер частица (перс.). Остар. 1. За усилване: а) При съгласие и потвърждение; разбира се, без друго, как не. Ами ти каква служба ще земеш тогава? Зер, пада ти се най-първа служба. Вазов. „Хайде, Манго, да ядем“. — „Да ядем, зер! — нали сме дружина, да се слушаме!“ Каравелов. б) При въпрос, с който се изразява съмнение или учудване; нима, как тъй. Казаха ми: защо светът / за теб желаеш да скърби? / Зер той е крив, — от общи път, / че ти безумно се отби? Величков. в) При несъгласие, недоволство, възражение или слаб укор. Неразбрана жена!... — Неразбрана, зер, като му казвам истината в очите. Ст. Костов. Зер за това съм дошъл тука, да ме хокаш. 2. Като съюз. За причина тъй като, понеже. Той ще чака да дойдат всички, които са тръгнали. Зер има и от далече, има сакати, слепи. Елин Пелин.
|