|
зет, зетя̀т, зетя̀, зв. зèтко, мн. зèтьове м. Съпруг на дъщеря или на сестра спрямо роднините ѝ. Но писнала майка: не дава момата / и зет другоселец не ще. К. Христов. Бях отишъл в Брацигово да видя зетя си, който се беше скоро годил за сестра ми. Величков. □ Приведен зет — зет, който живее в дома на жена си. Чувствам се като приведен зет — чувствам се неудобно, притеснено, не добре.
|