зèя, зèеш, мин. св. зèях, несв., непрех. За врата, гроб, рана и др. — стоя широко отворен, открит, обикн. неприветливо, грозно. Покривът на къщичката бе от слама, а в стените ѝ зееха две дупки. Дим. Димов.