Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зигзаг
зигзаговиден
зигзагообразен
зид
зидам
зидане
зидар
зидариен
зидария
зидарски
зидарство
зима
зиме
зимен
зимник
зимнина
зимница
зимовина
зимовище
зиморлив
зиморливо
зиморничав
зиморничавост
зимувам
зимуване
зимъс
зина
зинам
зирка

зѝгзаг, мн. зѝгзаги, м. (нем.). Ъгловато начупена линия. От тука пътят губи своя лош характер, той прави по-чести зигзаги и заобикаля ръба на склона. Вазов. □ Правя зигзаги (прен.) — колебая се в развоя си, вървя ту насам, ту натам.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.