зѝгзаг, мн. зѝгзаги, м. (нем.). Ъгловато начупена линия. От тука пътят губи своя лош характер, той прави по-чести зигзаги и заобикаля ръба на склона. Вазов. □ Правя зигзаги (прен.) — колебая се в развоя си, вървя ту насам, ту натам.