зѝмник, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. Помещение под най-долен етаж на сграда, обикн. в земята, където се държат хранителни продукти, гориво и др.: изба, мазе. От стаята, по три стъпала, се слиза в зимника, а в зимника: едно каче с кисело зеле, една делва с туршия. Ал. Константинов.
|