Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зигзаг
зигзаговиден
зигзагообразен
зид
зидам
зидане
зидар
зидариен
зидария
зидарски
зидарство
зима
зиме
зимен
зимник
зимнина
зимница
зимовина
зимовище
зиморлив
зиморливо
зиморничав
зиморничавост
зимувам
зимуване
зимъс
зина
зинам
зирка

зѝнам, -аш, несв.; зѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Отварям широко уста. Тя зина, но от запъхтяване не можа да проговори. Вазов. Всеки зинал като ламя и прибира, като че ще векува на земята. Елин Пелин. 2. За яма, врата, пропаст и др. — отварям се широко, ставам открит, отворен. Пред тях зинала пропастта: за връщане назад и дума не станала. Ал. Константинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.