з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
| зигзаг
зигзаговиден
зигзагообразен
зид
зидам
зидане
зидар
зидариен
зидария
зидарски
зидарство
зима
зиме
зимен
зимник
зимнина
зимница
зимовина
зимовище
зиморлив
зиморливо
зиморничав
зиморничавост
зимувам
зимуване
зимъс
зина
зинам
зирка
|
зѝнам, -аш, несв.; зѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Отварям широко уста. Тя зина, но от запъхтяване не можа да проговори. Вазов. Всеки зинал като ламя и прибира, като че ще векува на земята. Елин Пелин. 2. За яма, врата, пропаст и др. — отварям се широко, ставам открит, отворен. Пред тях зинала пропастта: за връщане назад и дума не станала. Ал. Константинов.
|