|
злàто, мн. няма, ср. 1. Благороден ковък метал с жълт цвят и блясък. Пресмятаха тежестта на златото, определяха броя на претопените за него жълтици. Йовков. Чисто злато. || Обр. А грееше в пурпур и злато зората / над синия морска простор. К. Христов. 2. Монети и скъпоценности от такъв метал. Вместо грамада злато, баща ми с ужас видя, че изтърсих пред него куп ръкописи с раздирателни поеми и оди. Вазов. Мене повярвай, послушай / бяла ханъмка да станеш, / злато, коприна да носиш. П. Р. Славейков. 3. Прен. Нещо много ценно, много скъпо. Да, а булче му се падна / на чест, не булче — злато. П. П. Славейков. Говоренето е сребро, мълчанието е злато. Погов. Злато човек. □ Сухо злато (остар.) — чисто злато. Черно злато — каменни въглища.
|