|
златя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Поет. 1. Позлатявам. Кой ти злати криле до рамене, / кой ти сребри нозе до колене? Нар. пес. 2. Прен. Обливам, покривам със златиста светлина. Луната златеше заспалия свят / и свода, засипан с брилянти разкошни. Вазов. Залязващото слънце златеше гребените на вълните и заснежения град. Д. Добревски.
|