злàчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. Покрит със злак, със зеленина; зелен. Гъста и злачна трева покрива ливадите. Йовков. Там край злачни брегове / бързат къдрите вълни. Дебелянов. Що е злачната долина / без звънливия поток? Вазов.