зле нареч. 1. По недобър, по лош начин; лошо. Противоп. добре, хубаво. Хвърли се и скочи от колата, скочи зле, защото падна и остана неподвижен. Йовков. Зле си изпатихме добави и Постол... Сполай, че душите си спасихме. Ст. Загорчинов. Зле облечен. Зле болен. || С недобро, с лошо чувство; злостно. Тя не дружеше почти с никого, намираха я надменна и горда, говореха зле за нея. Йовков. Цеко зле се кани: / и за него и за нея / лошо ще да стане. Вазов. Както бе разочарован, и с ония неприятни чувства в душата, той бе някак зле настроен. Влайков. 2. Неправилно, погрешно. Тя зле разбра думите на баща си. Вазов. □ Зле съм — намирам се в лошо състояние. Ако ние тука сме скитници и голаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти no-зле. Вазов. Днес съм много зле — имам непоносимо главоболие. Зле се чувствам — неразположен съм, не съм добре. Още след падането си от колата Вълчан се почувства зле, разболя се и легна. Йовков. Зле съм с някого (разг.) — намирам се в лоши отношения с някого, скаран съм с някого. Беше зле с дяда си и се съдеше с него за наследство. Йовков. Не е (няма да бъде) зле — добре е, правилно е, редно е. Не е зле човек да си има приятел. Отива, върви зле (на зле) (разг.) — започва да се влошава, да се развива неблагоприятно. Туй са наши — отстъпват! Лошо. Работата май зле отива. Йовков. Става ми зле — прилошава ми. Отведнъж на Монката му стана зле. Остри тръпки минаха по тялото му. Елин Пелин.
|