злинà ж. 1. Качество на зъл човек. Противоп. добрина. Вещицата оставаше непреклонна и с изсъхнало от злина лице. Йовков. 2. Лоша постъпка, злодеяние; зло. Той прекарваше през ума си всичките злини, които тоя човек му беше причинил. Йовков. Правя злини. 3. Нещастие, беда. Русия! Колко ни плени / туй име свято, родно, мило! / То в мрака бива нам светило, / надежда в нашите злини! Вазов.
|