|
зло, злòто, мн. няма, ср. 1. Всичко отрицателно, лошо в нравствено отношение. Противоп. добро. Злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Ал. Константинов. Но пак те любя аз. Любя те, защото / от тебе съм далеко — може би / тъй както е далеко злото от доброто. Яворов. Доброто се увенча с пълно тържество над злото. Вазов. Изкореняване на злото. 2. Лоша постъпка; злодеяние. Какво зло съм сторила, та ми се заканваш тъй. Влайков. Зло никому не правя. Който пее зло не мисли. Погов. 3. Нещастие, несполука, беда. Дядо Либен... е видял и голямо щастие и голямо нещастие, и зло и добро. Каравелов. То, доброто и злото заедно вървят. Дойде едното, па дойде и другото. Елин Пелин. Ела, зло, че без тебе по-зло. Погов. □ Да спи зло под камък (разг.) — да не говорим за лошото, което знаем и можем да кажем, а да го премълчим. Тя стана, каквато стана, ами... да спи зло под камък. Влайков.
|