злополỳчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Остар. Който е претърпял нещастие; нещастен, злочест. Смилете се, агалар, — викаше злополучният баща. Вазов. 2. Който е с лош, с нещастен край, с тежки последици. Злополучна война. Злополучен опит.