Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
злак
злат
златар
златарка
златарски
златарство
златен
златист
златка
злато
злато-
златожълт
златокос
златоносен
златоперка
златорог
златоткан
златотърсач
златоуст
златошит
златя
злачен
зле
злепоставя
злепоставям
злепоставяне
злина
зло
злоба
злобен
злобно
злободневен
злободневка
зловещ
зловещо
зловидя се
зловонен
зловоние
зловреден
злодеец
злодей
злодейски
злодействам
злодействане
злодейство
злодеяние
злодумен
злодумство
злоезичен
злоезичие
злоезичник
злоезичница
зложелател
зложелателен
зложелателка
зложелателно
зложелателскн
зложелателство
злокачествен
злокобен
злокобно
злокобност
злонамерен
злонамерено
злонамереност
злонрав
злонравен
злонравие
злопаметен
злополука
злополучен
злополучие
злополучно
злорад
злораден
злорадо
злорадствам
злорадстване
злорадство
злоречив
злоречие
злословене
злословие
злословя
злост
злостен
злостно
злосторник
злосторница
злосторнически
злосторничество
злосторство
злота
злотворен
злоумишлен
злоумишлено
злоупотреба
злоупотребен
злоупотребител
злоупотребя
злоупотребявам
злоупотребяване
злоуст
злочест
злочестен
злочестина
злощастен
злощастие
злояд
злъч
злъчен
злъчно
злъчност

злòстен, -стна, -стно, мн. -стни, прил. 1. Който е зъл, лош по характер; злобен. Внезапно бухалът, врагът на всички светлини, / най-грозната, най-злостната и най-коварна птица, / подгони светлата мушица / и най-подир я улови. Михайловски. Злостен човек. || Който се ръководи от злост, от злоба. Злостен враг. 2. Който е изпълнен със злост. Злостни клевети. Злостни думи.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.