|
злочèст, -а, -о, прил. 1. Който има зла, лоша съдба; несретен, нещастен. Никога той не се чувствал тъй злочест и тъй отчаян. Йовков. 2. Който е изпълнен със злини и нещастия. Ние ще оставим тая злочеста земя, дето върлуват тираните и насилието. Вазов.
|