Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
знаен
знак
знам
знаме
знаменател
знаменателен
знаменателно
знамение
знаменит
знаменито
знаменитост
знаменосец
знаменоска
знание
знатен
знахар
знахарка
знахарство
знача
значение
значим
значимост
значителен
значително
значка
зная
зная се
зноен
зной
знойно

знаменòсец, мн. -сци, м. 1. Лице, избрано да носи знамето на чета, войскова част, организация и др. Пред тях знаменосец със кърваво знаме / влачеше се вече едвам. К. Христов. Да живее Странджата, храбрият наш знаменосец! Вазов. 2. Прен. Водител, вдъхновител на някакво обществено движение и др. Знаменосец на мира.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.