|
знòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. За време, въздух и др. — много горещ, палещ. Задухата в знойний въздух / с огнени крила трепти. П. П. Славейков. Но мина зима снеговита, / отиде пролет дъждовита, / знойно лято позлати / довчера златни широти. Яворов. || Прен. Поет. Огнен, пламенен, горещ. Знойна прегръдка.
|